2008

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

За ролята на звук, писменост, дума, словосъчетания и говор в човешкото общуване като информационно-енергиен запис и контакт

в системата ЧОВЕК-ДУХ-КОСМОС

В първите десетина глави на моя преразказ на прочетеното на няколко места засегнах дума, словосъчетание. Но в конкретната тема ще добавя ритъм на тяхното повторение, ролята на гласни и съгласни, техните вибрации и психо- и инфо-енергийното влияние на слово и говор върху човека.

В древните науки е отделено изключително внимание на звуците на езика с техните вибрации и енергийни преобразования, азбуката и писмеността, с това което е вложено в тях. Една от първите тайни е санкритското писмо на древна Индия, което едва миналия век бе разчетено. Следват египетските и еврейски писмени знаци. Особено еврита, където във всяко буква и звук е вложено двойно и тройно съдържание. При Кабалата (глава десета) и номерологията (главаседма ) редица учени от древността и Средновековието ни подсказват за тройното значение, което част от думите (особено - двусричковите думи). По тази причина векува притчата, че религиозните писания, особенно Стария Завет на Библията в някои простовати или много неразбираеми изрази крие съвсем друго недостъпно за всеки съдържание. Тази тайственост вероятно е дала основание еврейте да създадат скритата векове своя наука КАБАЛА. но след 1995 година и нейното откриване пред Света се оказа, че освен някои тълкувания код в библията няма. С появата на компютъра библията бе подложена на компютърна обработка. Но за съжаление за сега няма открит код и смисъл и всичко остава хипотеза. За мен е удоволствие да открия, че работата по Кирило-Методиева азбука е свързана с Древния изток, доколкото това е допускала Византия. В глаголицата има елементи от санкритското писмо. Това показва, че Кирил и Методи са търсили или са знаели нещо повече. За съжаление при преработването на глаголицата в кирилица, тази обвързаност с нещо НЕИЗВЕСТНО е намаляла. Но само факта, че промяната в човешкото име или приемането на псевдоним се променя съдбата на човека показва, че правилно учените продължават да търсят тази древна истина. Нека я приемем за хипотеза, но да не я изоставаме и ние обикновенните читатели.

Отчитайки това влияние върху живота на хората и обвързаност с нещо НЕИЗВЕСТНО, взети от прочетените книги и Интернет, аз в духа на глава шеста и единадесета, им отделям мястото на словосъчетания, ритми и монотонни повторения в човешкото общуване, като една подсистема на космическата енерго-информационна система ЧОВЕК – ДУХ – ВСЕЛЕНА и затова ги извадих самостоятелно в настоящата дванадесета глава на моя преразказ на прочтеното.

Първо- То е подсистема на връзките на системата ЧОВЕК-ДУХ-КОСМОС.(глава шеста и единадесета)

Второ – То е начин на доближаване до реалната ИСТИНА чрез общуване между хората и тяхната връзка с Природата. Общуването е контакт-пряк, реален и непряк, нереален,космически или астрален.

Трето- То е в духа на девета глава за енергийните процеси и човешкото биополе и начините за пречистваене, за освобождаване на организма от излишните енергии или постигане на необходимия баланс т.е. подготовка на микросистемата ЧОВЕК за съществуване, развитие, прави и обратни връзки като система..

Четвърто – Това е очевидно е енерго-информационен подход, метод не телепатията за влияние, за увличане на околните и затова е елемент не само на МАГИЯТА, но и на повечето РЕЛИГИОЗНИ РИТУАЛИ - на православното пеене, на ритмичното и монотонно повторение на католическите молитви, на хоровото пеене при протестанската църква,на монотоналността при будизма и йогите, при дановизма, при древните щамани и при много религиозни секти.

ЗА ПИСМЕНОСТ И БУКВИ КАТО ИЗРАЗ НА ЗВУЦИ И МУЗИКАЛНИ ТОНОВЕ, НА ГЛАСНИ И СЪГЛАСНИ, КАТО ВИБРАЦИИ И ЕНЕРГИИ НА ЧОВЕШКАТА ДУША И ТЯЛО.

В глави седма и десета на моя преразказ на прочетеното събрах всичко, което можах да намеря в книгите за буква, знак и тяхното отразяване от математиката чрез число, което изразява общо смисъла на всеки знак – номерология. Но математически не се отчита напълно начина на изразяване на двуякото и трисмисловото съдържание на знаците, макар, че в историческия аспект го изразих, че е търсено през годините на човешката история. Там засегнах особености на санкритското писмо, египетстката азбука и еврита.

В тази дванадесета глава си поставям точно същата задача конкретно в нашата писменост, за глаголицата и кирилицата.

Доскоро мнозина приемаха, че "по-старата" - глаголицата е лично творческо дело на Константин-Кирил, а кирилицата е възникнала по еволюционен път или е създадена по-късно от книжовниците на Симеонова България, "най-вероятно" от Климент Охридски.

Но след 1995 година се появиха различни идеи и истини.През 863 г. Кирил и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия на роден език. Това е станало по молба на великоморавския княз Ростислав.

Братята Кирил и Методий са родени в Тесалоники, Византия (днешен Солун, Гърция) през 9 век в деветчленното семейство на високопоставения военен управител Лъв и жена му Мария. Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо Теоктисто, който е влиятелна личност в Империята.

Братята са граждани на Византийската империя и владеят гръцки и славянските езици. Има различни сведения за народностният произход на братята и за славянобългарската народност на двамата братя по майчина линия.

Константин е роден през 826 или 827 г. На 16-годишна възраст той заминава за Константинопол в прочутата Магнаурска школа, в която се учат и децата на императорското семейство. Тук получава високо образование и енциклопедични познания, проявявайки влечение към граматиката и философските науки. Пред него се откриват възможности за светска кариера, но той избира поста библиотекар на патриаршеската библиотека при църквата “Св. София” и е станал по-късно известен под монашеското име Кирил. Той се утвърждава като един от най-учените хора на своето време, едновременно блестящ като философ, богослов, оратор-полемист, химнописец, полиглот, преводач. Неслучайно сред съвременниците си е бил популярен с прозвището Философ. Методий, по-големият брат, не му отстъпва в областта на теологията и преводаческата дейност. Това, което му отрежда достойно място в паметта на поколенията, е поетата отговорност - да бъде организатор на духовния и културен живот на славяните. Историческите извори са доказателство, че двамата братя създават първата славянска азбука - Глаголицата най-старата известна славянска азбука. Признато е,че тя създадена е от Константин-Кирил Философ около 862-863 г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език (всъщност на старобългарски, наричан още славяноболгарски, старославянски или староцърковнославянски език). За разлика от Кирилицата тя е известна е със сложната си и екзотична, вероятно теологически обоснована графика. Тази теологическа връзка на глаголицата е едно ново тълкуване по-богато и по-всеобхватно, доказващо, че Кирил и Методи са имали по-широки знания и търсене над рамките на православната религия. Други изследователи смятат, че това всичко е донесено от древния Изток от прабългарите. Има предположения на учените, че в глаголицата има форми на изписване взаимствани от прабългарските писмени знаци или руни, а други виждат в тях следи от санкритската писменост.

През 855 г. Кирил напуска Константинопол и заминава при брат си Методий в манастира “Св. Полихрон” в Мала Азия. Биографичните сведения за Методий са съвсем оскъдни. Светското му име и годината на раждане не са известни, но се приема, че е роден около 815 г. Не е ясно и какво го кара да напусне високия си административен пост – управител на област, населена със славяни, близо до Солун, и да стане монах в манастира “Св. Полихрон”. Най-вероятно, работейки в манастира със съгласието на императорския двор, за няколко години двамата братя създават глаголицата – първата славянска азбука.

От гледна точка на христианството основни елементи в глаголицата са кръстът, кръгът и триъгълникът. Кръстът се възприема като символ на християнството. Триъгълникът е изображение на Светата Троица. Числото “3” през Средновековието се възприема като числото на Бога, а в християнската литература то е символ на Троицата – отец, син, дух.

Колко близко до моя преразказ във втора и единадесета глава е твърдението че кръстът, кръгът и триъгълникът са основни знаци с многостранно значение. В графична структура на глаголицата се откриват първообрази на букви или отделни буквени начертания. Съществуват предположения за подобни заемки и от източните азбуки: еврейска, самаританска, сирийска, арабска, арменска, латиница.

В тази глава за звук,писменост и думи е редно да отделя по-голямо внимание на глаголицата, тъй като тя е по-непозната за нас от кирилицата. Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“ (това е и името на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“. С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и Панония през 9 век.

Глаголицата съдържа около 40 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековната курсивна гръцка азбука, като им е придаден декоративен облик. Предполага се, че буквите Ша, Ща и Ци са извлечени от еврейската азбука — фонемите, които тези букви представят не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици. Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от еврейски и самарянски скриптове, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си към хазарите, тъй като още преди Великомораската мисия братята са пътували в Мала Азия и по на Изток и още тогава са поставили основата на бъдешата глаголица. Тези разкази търсят проявен от ранни години интерес от Кирил и Методи към древноизточната писменост и към санкритското писмо. Без съмнение, създадената в 862 - 863 г. нова славянска азбука е тази, която днес наричаме "глаголица". Графическият образ на нейните букви не прилича на буквите на никоя от тогавашните европейски азбуки. Освен това, както се каза, 25 глаголически букви са създадени като подражание на принципа на постройката или като стилизация на съответните кирилски букви, 9 букви са новосъздадени конструкции, а 6 други са явна стилизация на латински букви. С това и на глаголицата е бил придаден изкуствено неутрален характер, съответстващ на привидно дипломатическия характер на Моравско-Панонската мисия.

Невероятна е хипотезата, че глаголицата е била създадена от Кирило-Методиевите ученици, останали в Моравия след смъртта на св. Методий на 6 април 885 г., респ. Върнали се там в края на IX в. или в началото на X в., когато гоненията на славянската книжнина "поутихнали". Акад. Е. Георгиев доказа, че Пространното житие на Кирил е написано в периода 879 - 882 г., т.е. преди смъртта на Методий, е било на глаголица. Тази хипотеза обяснява и широкото разпространение на глаголическата писменост в България веднага след завръщането на Кирило-Методиевите ученици от Моравия в 885 - 886 г.: разполагаме с глаголически надписи от всички тогавашни български земи - от Йерисо на Атонския провлак през Велики Преслав до с. Мурфатлар (дн. с. Бесараби), Сев. Добруджа; очевидно, било е необходимо време за такова широко разпространение на писменост без корен в нашите земи.

Според Петербургските филолози М.И. Привалова и Г.М. Прохоров глаголицата е мисионерска азбука, подобна по структура и функция с църковното грузинско писмо хуцури и други източни азбуки. Повечето букви в глаголицата приличат действително по форма на хуцури, а броят им в двете азбуки е почти еднакъв (38-40). При това "корелативните звуци на речта се представят чрез видоизменяне на един и същ знак", а повечето букви имат цифрово значение за разлика от кирилицата, в която цифрово значение имат само заимстваните от гръцката азбука. Тази теория води началото си от края на 19 век и нейни основоположници са Е. М. Гастер и Р. Абихт.

Според друга теория, глаголицата е създадена на основата на древни славянски руни, които подобно на германските руни, не били пълноценна писменост, а строго религиозно писмо, използвано за целите на езическата славянска религия.

Според проф. Васил Йончев глаголицата произлиза от т.нар. „руни“ или „неизвестни знаци“, открити в някои прабългарски надписи в Преслав, Плиска, Мадара и др.

Глаголицата е съставена само от един вид букви – няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (обла глаголица) и хърватска (ъглеста глаголица).

Княз Борис-Михаил и особено цар Симеон са видели в глаголицата мощно оръжие за защита на славянобългарската самобитност срещу гръко-византийския хегемонизъм. Само със съдействието на държавната власт може да бъде обяснено разпространението от столицата към перифепията на донесената от Моравия глаголическа писменост.

Ако внимателно вникнем в достигналите до нас книжовни паметници, с изненада ще установим, че Константин-Кирил като че ли на два пъти е създавал азбука за славяните и е превеждал избор от евангелските и богослужебните книги от гръцки на славянобългарски език: веднъж, през 855 г., за мисията му сред българските славяни и втори път, през 862 - 863 г., за мисията му сред западните славяни - моравци и панонци. И вероятно на тази основа са някои нови предположения, че Кирил и Методий да автори и на глаголицата и на кирилицата. А техните ученици са довършители и разпостранители на кирилицата.

Отговорът на този мъчен въпрос се усложнява още повече и от всеизвестния факт, че най-древните славянски надписи и книги са написани с две азбуки - глаголица и кирилица, които силно се различават по графическия образ на своите букви.

По този начин формата на всички 40 букви на глаголицата може да бъде задоволително обяснена. но трябва да се признае съществуването на различни версии и разработки. Например Я.Хануш търси паралели със скандинавските руни, В. Ф.Милер в иранското писмо, А. Константинов в кипърското слогово писмо, А. Ф. Вишнякова и М. Коен в "магическото гръцко писмо" и т.н. Това са идеи, предположения и хипотези.

Според Донка Петканова и Климентина Иванова глаголицата е дело на Константин – Кирил Философ. В Охрид и Преслав първите български писатели пишат на глаголица – доказателство са следите от глаголица в Пространното житие на Методий и в Азбучната молитва на Константин Преславски.

Азбуката е била забранена през 886 г. и учениците на Кирил и Методий са били принудени да избягат в България, където основават нова академия. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение в страната ни. С глаголица и кирилица са пишели старобългарските книжовници от 9, 10 и 11 в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица.

Някои от учениците са посетили Хърватско и Далмация, където възникнал ъглестият вариант на глаголицата и останал в употреба доста дълго време. Други отишли в Бохемия, където използването й е частично възстановено през 10 и 11 век.

По адриатическото крайбрежие на Хърватско глаголицата се запазва чак до миналия век, предимно като вид тайнопис в някои манастири. В сегашни дни тя се използва само в църковнославянския, а също и като локално писмо на католическата епархия Крижевци в Хърватско.

Според авторите Петканова и Иванова през Х век са съществували две официални азбуки – кирилицата и глаголицата. Тъй като и на двете се пишат богослужебни текстове, не може да се говори за една народна азбука, разпространявана неофициално, и втора – наложена от властта. А според Климентина Иванова глаголицата е заменена от кирилицата, защото за ежедневието е нужна не толкова сложна азбука и за затова се разпостранява кирилицата. Замяната на глоголицата с кирилица е демократично дело, тъй като облекченото писане при кирилицата предполага множество хора да я овладеят. Транслитерирането на глаголица с кирилица е възможно поради това, че в глаголицата Кирил е вече създал букви за специфичните славянски звуци.

Общо може да се обобщят така теориите за двете азбуки:

Първата теория за създаването на азбуките е, че Кирил е създал както глаголицата, така и кирилицата или е заложил предварително свои идеи и щрихи за нея.

Втората теория гласи,че Кирил е сътворил глаголицата, но след като е съществувала вече кирилицата.

А според третата теория Кирил е създател на глаголицата като първо писмо, а кирилицата възниква няколко десетилетия по-късно, най-вероятно в България от техните ученици.

Интересно е, че съвременните руски изследователи на Кирил и Методи застъпват първата теория. Оставих техните мисли за накрая, защото започнах с допускането, че Братята са автори и на двете азбуки. Ето последни руски публикации в Интернет:

“......Вече имах случай да спомена, че в съвременната историческа наука все повече преобладава схващането, че и двете азбуки - кирилица и глаголица - са създадени от Константин-Кирил Философ при съдействието на брат му Методий. При това първа е създадена кирилицата - най-вероятно при престоя им в Мала Азия между 851 и 859 г. сл. Хр. в манастира "Св. Полихрон" в планината Олимп (да не се бърка с Олимп в Гърция). Глаголицата е създадена специално за тяхната Моравска мисия, възложена на двамата братя през 862 г. Поразителната бързина, с която се създава глаголицата се дължи на факта, че пред Кирил е имало готова вече азбука - кирилицата - и той просто е заменил графичното оформление на буквите. Причината да го направи е политическа - кирилицата твърде много прилича на гръцката азбука, което би могло да повлече обвинения в опити за "гърцизация" на моравските славяни от страна на папския Рим.

Що се отнася до Климент Охридски, той вероятно внася някои промени в азбуката, създадена от Кирил, справедливо съхранявайки названието - кирилица - и я налага вместо донесената от учениците на Кирил и Методий глаголица, като по-близка до езика на македонските славяни, сред които живее. Това е естествено - кирилицата по начало е рожба на говореният около Солун славянски диалект, който братята отлично са познавали.

Нещо повече - имаме убедителна датировка на създаването на славянската азбука и изрично посочване на създателите. Вие сте професионалист и, разбира се, я знаете, но за останалите - ето я:

"Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: "Кой ви е създал буквите или превел книгите, или в кое време?", то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета (ученици), като речеш: "Кой ви е създал азбуката или превел книгите", всички знаят и в отговор ще рекат: "Св. Константин Философ, наречен Кирил; той ни създаде азбуката и преведе книгите; и брат му Методий." И ако запиташ в кое време, то знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил (василевс Михаил ІІІ), и на Борис, българския княз, (Борис І Покръстител), и на Растица (Ростислав), моравския княз, и на Коцел, блатненския княз, в годината 6363 от сътворението на света."

Това е, много ясно, Черноризец Храбър и ако използваме византийското летоброене с коефициент 5508 получаваме 855 г. сл. Хр. Това е точно времето, когато Кирил и Методий са в манастира "Св. Полихрон". Едва ли има съмнение, че Храбър говори за кирилицата. Той твърди, че Константин-Кирил Философ е създал буквите си "едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч". Известни са повече от 80 преписа на този откъс от средновековен текст, условно наречен "За буквите" и поне в дузина от тях изрично са посочени 24 букви, заимствани от византийското уставно писмо, без графичният им образ да е претърпял каквато и да е промяна в славянската азбука, както и 14 букви за предаване на специфичните славянски звукове.

В "За буквите" глаголицата не е удостоена нито с една дума (най-малкото в известния ни откъс от това очевидно по-голямо произведение), а освен това достоверно се знае, че глаголицата е създадена специално за мисията в Моравия, следователно около 862 г. - поне 5-7 години СЛЕД кирилицата.........” (използвах направо цитат, зощото, той носи най-новата тенденция на историческото търсене на произхода на глаголицата и кирилицата).

Исторически глаголицата е донесена в България, а кирилицата разпостранена тука:

През зимата на 885-856 г., прогонени от пределите на моравската държава, учениците на Кирил и Методий се насочват към България. Климент, Наум и Ангеларий преминават р. Дунав и отиват при управителя на Белград, който по това време се намира в пределите на българската държава. А той, знаейки за отдавнашното желание на княз Борис да привлече в страната славянски просветители и книжовници, препраща групата към Плиска.

През пролетта на 886 г. Климент, Наум и Ангеларий са посрещнати с почести в столицата Плиска. Сам княз Борис им предоставя отлични условия за преводаческа и културно-просветна дейност. По-късно към тях от Константинопол се присъединяват и други ученици на Константин-Кирил и Методий, закупени по робските пазари на Европа. С някои от тях във византийската столица се запознава синът на княз Борис – Симеон, който е изпратен от баща си да се учи в Магнаурската школа. Научавайки за тяхното дело, той ги насочва към пределите на своята държава. Не след дълго и самият Симеон се завръща в Плиска, където се включва в работата на книжовниците.

Борис оценява възможностите, които разкрива разпространяването на славянската писменост сред неговите поданици. Той съзнава и нуждата от обучение на свещеници, които да изпълняват църковните обреди по славянски богослужебни книги. Държавата му е обширна и многолюдна и той решава да обособи втори книжовен център.

Климент е изпратен в областта Кутмичевица с център Охрид, където княз Борис чрез административни разпоредби му създава прекрасни условия за работа. Климент продължава делото на своите учители и полага основите на Охридската книжовна школа. Той проповядва “Божието слово” на славянски и обучава над 3500 бъдещи четци, дякони и свещеници.

По желание на Климент и със съдействието на княз Борис в Охрид са построени три църкви и манастира “Св. Пантелеймон”. Манастирът се превръща в любимо място на Климент и става духовно средище на християнско учение и българска култура. През 893 г. Климент е ръкоположен за “пръв епископ на български език” в огромен диоцез, включващ цяла Средна Македония – областите около реките Вардар, Струмица и Брегалница.

На негово място като учител, проповедник и организатор на книжовна дейност новият български владетел Симеон изпраща Наум, за да замести Климент. След 7 години църковно-просветна дейност Наум се оттегля в Охрид в изградения от него манастир “Св. Архангел Михаил”, наречен на негово име “Св. Наум”.

Едно съвременно и почти признато е виждането на един българин, завършил Хумболтовия университет в Берлин, доктор е на философските науки на Залцбургския университет, преподавал е „Европейска комуникационна история“ в Берлин, Виена и Цюрих Росен Милев в неговия труд “Готската азбука – основа на кирилицата”.

В хода на най-новите интердисциплинарни изследвания по Готския проект (2002–2011) на Балканската медийна академия все по-реални очертания придобива тезата, че при създаването на буквите на кирилицата през IХ–Х в. е използвана и готската азбука на епископ Вулфила (311–383). Основен аргумент за това са имената на буквите. На българската азбука „ази“, „буки“, „веди“, „слови“..., и на готската: А – ази (Азите са готските богове), Б – birkalen (брези, дървета) – в кирилицата „буки“ означава „букове“, но и обобщено „дървета“.

Ако се търси само същността без исторически дати, то една обобщаваща истина е източен корен в глаголицата и нейните сложни знаци и европейскито влияние върху кирилицата. Ако в глаголицата не е заложено нещо мистично, то поне е очевидно търсенето от прабългарите на отговор на тайните на древното източно писмо, част от което са пренесли от Азия в Европа.

Черноризец Храбър е бил много добре осведомен, че в манастира "Полихрон" на Малоазиатския Олимп Кирил, с помощта на брат си Методий и на техните ученици - български славяни и въз основа на дотогавашния исторически опит, са създали втората славянобългарска азбука - кирилицата и е превел от гръцки на славянобългарски език най-необходимите богослужебни книги: изборно евангелие, апостол и избрани църковни служби (852 - 855). С кирилицата и с написаните на нея първи славянобългарски книги в 855 г. Великият български и славянски първоучител се отправя за своята първа мисия в славянския свят - мисията си сред българските славяни по р. Брегалница, за да предаде това безценно съкровище на своя народ.

Сега историци и изследователи вече доказват, че в продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата през Средновековието. Отделни откъси или думи, писани с глаголица се откриват в кирилски ръкописи до 14 век. С глаголица са писали и в Русия, но доста рядко.

До тук изложих научената от мен научна и историческа интерпретация за делото на братята Св.Св. Кирил и Методи

Твърде разнообразна е окултната интерпретация – независимо, че е или притча, или хипотеза:

Много български автори се опитват да търсят разшифровка на глаголицата. Особен интерес представляват вижданията на Мариана Везнева в неините книги. Някои свои идеи, тя твърди, че ги е възприела по телепатичен път от т.н. „посветени” или както тя ги нарича „моите астрални учители”. Така тя търси код,скрит в писмото „глаголица” и счита, че е открила кодови връзки с историята на България. Както винаги трудно обясними детайли от мен ги приемам за “хипотеза ” и използвам направо цитати без коментар:

По нататък цитирам нейния дневник:

„…..29 април 1985 г.

Л. Ж. ми доставя Глаголицата. В учебник на дъщеря ми прочитам, че азбуката с създадена за кратък период от време и Константни Философ — св. Кирил, е съобщил, че тя му е била „спусната свише" и той просто я е представил така, както е била във видението му.

Научавам, че много духовни лица и специалисти филолози са се опитвали да дешифрират символите на Глаголицата, но всеки е давал различно тълкуване.

1-10 май 1985 г.

Започвам дешифриране на Глаголицата.

Последователно, малко по малко всеки ден, при добра концентрация разучавам глаголическото писмо. Чувствам се слята със самия св. Кирил — Константин Философ. Той сякаш е в мен и аз преживявам момента, когато той е получавал видение за знаците на азбуката и ключа за тълкуването й. Като че ли всичко ми е пределно близко и познато.

Всяка буква трябва да отговаря на период от 100 години, като се започне от основаването на Българската държава през 681 г.

Разглеждам внимателно буквите една по една. Те са особени. А нашият човешки мозък трудно възприема графика с означаване на енергии. Ние предполагаме, че буквата трябва да означава или звук, или образ...

И така — буквата „А" (период 681 — 780 г.) представлява кръст и само загатва за кръга около него. Тя е ключът за разкриване па тайната. Показва, че всяка буква трябва да се впише в кръг (100-годишен период) и да се начертае координатната система. Но тя означава също, че българите са носители на ключ за дешифриране на плана за духовното развитие. И този план има универсален космически характер. Забележително е, че енергиите на духа имат два полюса: най-горе е най-високата духовна енергия, а може би Висшият космически дух или Бог, а най-долу е най-силната светска енергия — политическата власт. Двете точки са свързали. Дали затова още от дълбока древност е внушавано на обществото, че всяка власт е спусната" свише от Бога?

Буквата „Б" (период 781—880 г.) отговаря на втория век след създаване на прабългарската държава на хан Аспарух. Две са енергиите, управляващи материята (материалното). Едната е в духовната сфера, а другата — в светската (земната). Първата има контакт с Висшия космически дух. Енергия, в съчетание на духовна и светска власт, обединява двете сили на материята вляво, т. е. като ново действие. Предполагам, че двете хоризонтални прави отговарят на енергиите на материята на прабългарите (в духовните квадранти па координатната система) и па славянските племена (в светските квадранти).[1]

Буквата „В" (период 881—980 г.) показва духовна и политическа дисхармония на енергиите. В духовната сфера са образувани две общности (вляво и вдясно) като ново и старо духовно общество, които са в конфликт помежду си и стигат до конфронтация и в политическата сфера.[2]

Буквата „Г” (период 981—1080 г.) показва голяма дисхармония на силите. Запазени са общности в духовната и в светската сфера, но те са в силен конфликт, съсредоточен в политическата власт.[3]

В буква „Д" (период 1081—1180 г.) липсва духовна общност и самостоятелност. Силите са в дисхармония. Две светски (политически) общности влизат в конфликт на духовната сфера.[4]

В буква „Е" (период 1181 — 1280 г.), както при буквата „Б", действат две енергии на материята в духовната и в светската сфера. Общо взето периодът е хармоничен.[5]

Буква „Ж" (период 1281—1380 г.) изразява неспокойствие. Енергиите са в дисхармония и предизвикват духовна и политическа нестабилност. Съществуват две политически общности — стара и нова. Неуспешни наченки за духовни общности.[6]

Буква „S" - дз (период 1381 —1480 г.) показва време, в което енергиите на духа и енергиите на материята са стигнали до най-ниската точка. Обърнатият надолу триъгьлник не предвещава нищо добро. Само едно духовно общество като нова общност остава прикачено към цялостната мрачна картина.[7]

Буква „З" (период 1481-1580 г.) е странна. Като че ли не действат никакви сили. Кръгът е „смачкан". Запазва се една общност в политическата сфера, и то в старата консервативна част, но не действат нито духовни, нито политически сили.[8]

Буква „I" (период 1581 — 1680 г.). Възстановява се действието на силите, но те са в конфликт. Две енергии на материята действат — едната е високо в духовната сфера, а другата — ниско в политическата. Две общности в духовната сфера, които са едновременно в съгласие и в конфронтация.[9]

Буква „Н" (период 1681-1780 г.). Общо силите са в дисхармония.[10]

Буква „h" (период 1781 — 1880 г.). Започва се нов интересен период. Подем в духовната сфера. Всички енергии са изтеглени нагоре към нея. Нови и стари духовни енергии. Запазена е една стара духовна общност...[11]

Никога досега не съм се занимавала с такъв вид дейност, но тъй като нямам никакви предварителни познания и съответно никакви предубеждения, работя с увлечение.

С удивление виждам как всичко съвпада.

И ето стигам до времето, което ми е най-добре познато — 13-та буква „К" (период 1881-1980 г. ) и 14-та буква „Л" (период 1981-2080 г.). Нещо обаче ми пречи да разбера тайната на тези букви. Както и да нагласявам ключа, не ми се удава разтълкуването им.

Получавам видение — Рилският манастир.

24 май 1985 г.

Отивам заедно с дъщеря си на Рилския манастир. Не мога да намеря легло в манастира и наемам стая в хотела.

Още в момента, когато се отпускам на леглото, се озовавам в познатата ми учебна зала. Там ме посреща моят Учител.

На екрана се появява тринайсетата буква „К" (период 1881-1980 г.) и после фигура на човек, разделен на две части.

Нейният учителят разказва: „Това е периодът, в който енергиите на старото и на новото, на религиите и атеизма, на идеализма и материализма, ясно ще бъдат разграничени. Цялото човечество ще бъде разделено на две главни сили. Както не би могъл да оживее човек, ако бъде унищожена едната половина от тялото му, така и човечеството трябва да съществува винаги с две енергии, с новото и старото." Четиринайсетата буква „Л" (период 1981—2080 г.) се обяснява по подобен начин. Пак ми се показва фигура на човек, който овладява енергиите на тялото си, по-точно енергиите, които ръководят нисшите агресивни страсти и инстинкти.

Нарисувах две схеми с човешката фигура и продължавам да разсъждавам. Намирам допълнителен смисъл в това, че своеобразен център при „К" попада в коремната област (може би превес на материалното и свързаните с него стремежи). При „Л" откривам стремеж към духовното извисяване, изразен чрез вертикалната права.

28 май 1985 г.

Отново разглеждам тринайсетата буква „К". Всъщност в нея е кодиран периодът, който разделя човечеството на две части.[12]

Съсредоточавам се върху четиринайсетата буква „Л". Тя изразява запазването на две общности (свързани едновременно с духовност и материалност), съдържащи новата и старата енергия на материята (както ми изясниха вече, за да има развитие, винаги трябва да съществува ново и старо, новото остарява, старото се заменя с ново и т. н.). В полето на духовната власт е поставено кръгче. То може да означава или някакво общо световно ръководство за духовните ценности, или Висше духовно ръководство от друга цивилизация, по-развита от нашата.

Не смея да изтълкувам периода с намеса на Извънземни (макар, че е твърде възможно). По-вероятно е общо световно ръководство върху проблемите на мира, екологията и оцеляването на земната цивилизация, както и развиване на духовността.

Азбуката съдържа още букви, т. е. човечеството има шанс да преживее още столетия (до 3480 г.) и да не се самоунищожи. Това ме изпълва с оптимизъм.

30май 1985 г.

Правят ми впечатление самото име на азбуката — „Глаголица", и числените стойности срещу всяка буква. Медитирам върху тях.

Глаголицата не носи името си случайно. Думата „глагол" означава действие, т. е. Глаголицата със самото си име насочва към размисъл за действие, действие на сили. А числените стойности (буквите са 28 и означени последователно от 1 до 9, от 10 до 90 — само десетици, от 100 до 900 — само стотици, и една 1000) навяват мисълта за някакъв период от време или количество. Всъщност името и числените стойности насочват вероятно към дешифриране на Глаголицата, но те не дават „ключа" — той може да бъде подаден само „свише"...

1 юни 1985 г.

В медитация съм. Задавам въпроса, защо на България е даден „ключът" на бъдещето на света? Каква роля й е отредена?

Получавам послание, че от най-древни времена мястото на България е предопределено да играе роля на важен духовен център — център на духовни учения. Тя е определена за люлка на духовни цивилизации. Тя е свързана с Шамбала. От Всемирното Бяло братство са изпращани Учители, Посветени, Адепти. Мисията на България тепърва ще стане ясна на света...

18 юни 1985 г.

Мисля си, че щом в Глаголицата е засекретена толкова важна информация за духовната еволюция, възможно е подобна информация да се съдържа и в други азбуки.

Изпадам в състояние на медитация.

Показват ми гръцката азбука. Алфата и Омегата. Внушават ми, че Алфата е мъжкият припцип, а Омегата — женският (буквените знаци също насочват към такава асоциация). АОМ (Алфа и Омега) представлява мантрата на живота, космическото дихание (А — вдишване, ОМ — издишване)[13], началото и краят, Абсолютът, Бог.

Обръщат ми внимание, че символичното значение на буквата „А" (наподобяваща изправен триъгълник с продължени рамена) е Дух, стъпил върху два крака. Или азбуката започва с послание, че Космически дух, превъплътен в човек, е слязъл на Земята...” (пълен цитат от книгата М.Везнева)

Много са българските автори и екстрасеси, които виждат или много им се иска България да бъде водеща в развитието на света търсят код на българската предопределоност. На основата отново на Везнева, като включвам и други български автори, аз ще се опитам да обобщя тези разнопосочни значения знаците и в кирилицата:

“ А” е емблема на човешкия ум и означава умственият живот на човека. Гласните букви са морала. Буквата “А” означава отдаване на енергия и информация на околните. Фигурално “А” е съчетана с знака “Л”, който означава човекът слязъл от Небето и върви в своя определен път, а частицата в А означава тежеста, с която се е нагърбил - работата, с която той се е заел на Земята. Едни автори казват, че буквата “А” означава закон на развитие, други - законът на вечността. Звукът “а” изразява радост. Най-силната буква, начало на всички неща, означава човек, който започва да се реализира. Други казват- буквата “А” е творческа гласна. Тя сама не създава, но е един творчески принцип. Общо са изказани и сумирах седем значения.

“Б” е израз на закона за създаване.Звукът “Б”, с който започват думите Бог и Битие изразява чрез вибрации създаването на света, и е желание за творчество. Някои предполагат, че буквата “Б” означава творческият Принцип в Природата, други - велик закон за равновесие Бог е направил света с буквата “Б”. Учени в областа на енергиите, считат, че “Б” – поглъща излишната енергия у човека или това е закон за растене. Буквата “Б” показва посятото семе, което расте и умножава живота. Други добавят, че “Б” създава и формите на живота. Общо- шест значения.

Буквата “В” е принцип на обединение или събиране на силите вътре вътре в себе си. Буквата “В” е образувана от единица и два полукръга. Кръгът означава Божественият живот, свързан с единицата – посоката, по която трябва да се движим – нагоре към главата.“В” - семето, свързано с Бога. Общо - четири значения.

“Г” е съставена от единица, върху която стои знакът на безкрайноста. Когато казваме, че Господ е безкраен, безграничен, този негов атрибут се съдържа в буквата “Г”. Буквата “Г” означава музикалност. Енергиите свързани с този знак, идват от духовния свят.“Г” – безкрайно, вечно начало. Във вечността всичко е вложено.“Г” – топлината и светлината, при които посаденото расте. Общо - четири значения.

В звука “Д” се съдържа такава активна сила, че е в състояние да примири противоположностите между физическия свят (езика като физически орган на вкуса, храненето и говоренето) и Божественият Свят (небцето), който езикът докосва с крайчеца си при неговото изговаряне. Тази буква представя закон на равновесие. В звука “Д” се съдържат такива правила, чрез които силите на Природата могат да се регулират, уравновесяват и хармонизират, както в думите “дарба”, “дар”, “добро”. Буквата “Д” е съставена от две части. Горната е триъгълник, а долната буква “П”, което не подчертава пълно равновесие и устойчивост. Буквата “Д” е образувана от неравностранен триъгълник, т.е. от три сили, които не са се хармонизирали напълно, защото триъгълникът не е равностранен. Това са силите на ума, на сърцето и на волята. Затова именно сегашният човек минава през преходен свят, в който силите постоянно се организират. “Д” –означава сили, които помагат за узряване на известни плодове в човешката душа. “Д” – преодоляване на мъчнотиите.“Д” е плод, който е завършил развитието си. Общо са изказани и сумирах седем значения.

Буквата “Е” означава размножаване в Природата. Покълнато семе, което ще расте. “Е” означава слизане на енергии от Божествения свят на физическия, за да послужи за размножаване и осъществяване на всичко, което иска да се прояви, да се материализира. “Е”означава търпение. Според кинетиката и енергиите - “Е” е възможност за разширено проявление на силите, които действат. Според други автори “Е” се държи в умствения свят и после слиза надолу. Като фигура “Е” показва единият крак е на земята, другият в астралния свят. Общо - четири значения.

Звукът “Ж” е свързан с енегриите, които съдействат за растенето на органическите семена в живота. Двете половини, горна и долна, са два “шина” (еврейска буква) от две букви “е”: едната обърната нагоре, а другата надолу. Това показва, че тук става двойно растене: горно - в клонищата, на които се забелязват цветове и плодове; а долно – в корените, които растат, укрепват и се размножават. Следователно звукът “ж” е свързан със сили, с енергии, които работят за растенено и развитието, дават живот и жизненост. “Ж” – означава сили, енергии, които работят за растенето и развитието.“Ж” – показва, животът не е само материален, но има и духовен живот. Или обобщено “Ж” е буква на живота. Общо – тук са точните три значения.

“З” е закон за размножаване. “З” е кръгът, разделен на две съединени части. Ако буквата “Е” се обърне на запад, имаме буквата “З” – запад, залез. “З” е третата неизвества в израза X,Y,Z. Общо – тук също са точните три значения.

“И” е началото на нещата, което дава подтик към творчество. Буквата “И”, с която българите пишат думата “истина”, представя празна чаша, в която трябва да се налее. “И” е закон за побеждаване на мъчнотиите. Двете линии на “И” означават радиуси на вътрешна дейност. “И” – посока: качване и слизане. “И” – потвърждаване на реалността. “И” благотворна влага. Трябва да дадеш. Помагай, за да ти помагат. “И” – цъфнал цвят. Буквата И е свързана с ума. Й “И” и ”Й” са една и съща двузначна буква. “Й” е меко активна. Общо авторите са изказали много, но аз сумирах седем значения.

Обликът на буквата “К” казва: “Аз мога и нагоре, и надолу. Две противороложни качества има у мене: и нагоре мога да отида; и надолу мога да сляза”(М.Везнева).Написана в геометрически вид, буквата “К” представя действие на противоположни сили. Като си противодействат, те образуват остри ъгли. Когато острите ъгли станат прави, човек дохожда до разрешение на въпросите. Правият ъгъл е място на разрешение, т.е. взимане на нова посока, на ново направление. Когато в ума на човека се явят нови идеи, той е в областта на правия ъгъл. В буквата “К” няма и не може да има равновесие. “К” е буква, която означава противоречията, които съществуват в духовния свят. Едни автори казват “К” означава неустойчивост. Други автори казват, че“К” означава обратното – “с всички противоречия зная как да се справя. “(М.Везнева). Но практически сумарно са точно трите значения.

Буквата “Л” е една преходна връзка към умствения свят. Тази буква означава планински връх, под който има извор. Силите, които действат в тази буква, са възходящи. Двете линии, които образуват буквата “Л”, показват, че у човека има две същества. Едното изразява стремежа на човешката душа, а другото – стремежа на човешкия дух. В буквата “Л” има един отворен ъгъл, този ъгъл определя от колко градуса е любовта на човека. Някои пишат този ъгъл по-широко, други по-тясно. Преобладават авторите, които смятат, че тази буква трябва да се пише заоблено. Други подчертават важността, че “Л” е стремеж на силите нагоре, стремеж към Бога. Трети- че “Л” е топлина или това са слънчевите лъчи, които разтварят семето и показва ония мощни природни сили, с които можеш да превъзмогнеш нещата. “Л” е човек, който се движи, който търси, работи повече с астралния свят. Преобладава мнението, че “Л” изразява велик стремеж и закон за единство. Тук удивително се събират десет значения, от които е трудно да се извадят трите най-важни.

Буквата “М” означава стягане, затваряне на крана. И наистина, символично, когато човек дойде до буквата “М”, нещо го стяга и той затваря крана си и никому нищо не дава. Едни казват, че буквата “М” означава закон на слизане и на качване, закон на противоречие. Символично при “М” – единият крак е на сушата, другият – в морето. Други считата, че “М” изразява закона за самопожертвуване. Общо - четири значения.

Отвесните черти в буквата “Н” са двама братя, единият е на брега на радостта, а другият на брега на скръбта. За да ги събереш, е нужен мост – перепндикуляр между тях. Това означава, че трябва да дадеш нещо от себе си. За едни - “Н” е подчиненост, разточителност. За други - “Н” е противоречия. За трети - “Н” е закон за примирение, примиряване, за справяне с противоречията. Общо авторите са изказали шест значения.

Буквата “О” представя условията, при които известна идея се развива. Буквата “О” означава семето, което се посажда в земята и след като поникне, израства нагоре. “О” е обезсмисляне или нищо– казват някои учени и автори. Но преобладава мнението, че нищо е при известни условия, а при други е нещо. “О” – нищото, показва безкористие в живота. “О” – добри условия; условията, при които любовта може да се прояви. “О” – всякога подразбира благоприятни условия отвън. “О” – показва, че сте свободни; показва една величина, която нито може да се увеличава, нито да се намали. “О” – показва, че никой не е в състояние да ви направи зло или добро. При древните индуси “О”- то го наричат прана. А праната е силата в света, която изпълва пространството. Когато тя се преплете с материята, се образуват формите. В религиите “О” е условие за стремеж на човека към Бога. Общо от изказаните в литературата и аз сумирах седем значения.

“П” е закон на разцъфтяване. Показва, че въпросът е разрешен, борбата в четирите ъгъла е премахната. Под влияние на Древния изток някои смятат, че в “П” отдолу става изтичане на лошата енергия. Други приемат, че “П” е плод цъфнал и завързал т.е. зреещ плод. Трети разглеждат “П” като символ на оплодяване. Или общо пет значения.

Буквата “Р” означава работа и носи блага. Буквата “Р” е буква на човешката активност, на човешката воля. Има идея за “Р” е знак, че като е живял на Земята, човек се е научил да различава доброто от злото. Други автори наблягат на значението на звукът “Р” изразяващ животински произход. За българските букви изследователите на кирилицата смятат буквата “Р” в българкия език като отношение към ръката, т.е. към ръката на волевия човек, която хваща нещата т.е. “Р” е юмрук. “Р” – нещо, което държа. Други наблягат на духовното значението на “Р”,че здраво държиш идеята в ума си. “Р” е воля. От китайзмът трети пренасят, че това е змията, която си е свила главата и гледа да ухапе.. Германците изговарят Р силно, което показва, че са волеви. Англичаните правят усилие да го изговарят, колкото се може по-меко, с което са внесли мекота малко в характера си. И българинът се стреми да смекчи тази буква. Общо са изказани и сумирах седем значения.

Буквата “С” означава закон на промени, чрез който идеите се усъвършенстват. Буквата “С”, това е законът на месечината, която се пълни. Както месечината се мени, така и условията в буквата “с” са изменчиви, израз на приливите и отливите в живота. Обърната хоризонтално, буквата образува една лодка. Буквата “С” означава още закон на мисълта. Човек трябва да мисли право, да знае защо се радва, защо скърби и как трябва да скърби; защо свири и как трябва да учи и свири. Но практически сумарно са точно трите значения.

Буквата “Т” изразява кръстът, т.е. принципите на мъжете и на жените, според които те живеят на Земята.
Буквата “Т” – горната черта е мъжът, а долната – жената, затова мъжете се оплакват от жените, че са горчиви. Знанието е жената горчив корен, тя е, която слиза. Затова е казано: Корените на знанието са горчиви жената е човешкият живот, който слиза в материята, за да извлече потребните сокове. Други автори смятат обратното – в буквата “Т” долната линия представлява мъжът, а хоризонталната линия представлява жената. Те се стремят да се обединят; има стремление между пасивното и активното, между две велики сили, които работят в света. Но и двете направления са основателни, защото “Т” представлява две велики движения в света: в материалния свят и в духовния свят. “Т” – за теб половината и за мен половината, и да се свърши работата. “Т” – сила, която може да победи всички мъчнотии. “Т” – узрял плод. Буквата “Т” показва, че трябва да излезеш от едно лошо положение. “Т” – отвесната линия е азът, хоризонталната е борбата и победата. “Т” – сила, която се стреми от центъра на земята към центъра на слънцето.Буквата “Т” е силна – тя е единица. Тук обединих много – девет значения.

“У” – човекът, който трябва да се движи.
“У” – отворена чаша, която очаква да се напълни с нещо.
“У” – разумно схващане на нещата. “У” – което възприема любовта. Един ден, когато човек разреши противоречията си, ще обърне буквата У, така, че главата да бъде нагоре. “У” в българската азбука е египетският символ на човек в движение, неизвестно защо и как обърнат с главата надолу. Но практически сумарно са точно трите значения.

Буквата “Ф” е опасна по вибрации.

Буквата “Х” е двете съединени половини на кръга.
“Х” е първата неизвестна буква, “У” е втората неизвестна.
“Х” – закон за успокояване; при Х имаш един приятен обяд. Ще бъдеш възнаграден за слизането и за носенето на товара.
“Х” – закон на противоречие. Сумарно точно трите значения.

Ако заличим долната лява половина на буквата “Н”, ще получим буквата “Ч”, която означава отворен, цъфнал цвят. “Ч” е чашка, която показва, че човек започва да се стреми към Бога, иска да върви нагоре. “Ч” – сила да премахнеш известни мъчнотии. “Ч” – възприемам; цъфтя. Отново точно трите значения.

Материалният свят. Ш-то събира. Долина, която събира: долина, затворена между два планински върха.“Ш” – можеш много добре да свършиш работата. “Ш” – говоря Истината. Отново откривам точно три значения.

Правият ъгъл, който се образува в буквата “Щ”, показва пътя, по който се движи щастието. “Щ” – закон на разумността.

“Ю” – мярката, с която се познава любовта, мярка и условия. Или точно трите значения.

Тъй като съм обединил много автори, прави впечатление, че кирилицата носи повече от характертните три значения на еврита, санкрита и египедското писмо. Ако се приеме триединна основа на значението на всеки писмен знак, подобно на еврита, всеки има право да избере на основата на своето име и жизнен опит трите значения от получените от мен повече при сумирането на различните автори на публикувани в литературата. Но ми се срува, че намирането на повече значения е стремеж за водещо място на България, резултат – нарцисизъм от нашата народопсихология, а избора на точно три е търсене на съпричастност с космическите закономерности за развитието на човека. А това може да го направи всеки за себе си, като изхожда от своето име и букви и знаци в него.

Това е твърде големи цитати от книгите, предадени от мен дословно. Цитирам ги информационно и ги приемам като чиста хипотеза, защото са популярни само в окултните среди и няма научно обяснения, само някои придположения на отделни учени, които отразих преди това. Започнах с учените, за да остане езотеричното накрая, което всеки има свобода да го приеме като хипотеза или като обяснение, но е „допир“ до двуичното и тризначно значение на нашето писмо като еврита и египетското писмо.

А ето как Петър Дънов вижда значението на буквения знак и неразривната връзка на звук,буква и слово, чрез изследване на една дума:

“.............Ще ви дам един кратък превод на думата духъ. На български тази дума има четири букви. Ако вземем буквата Д, тя образува три ъгъла и отдолу буквата П; трите ъгъла показват триединството на Бога, трите сили, които се проявяват. Буквата У – двата пръста, показалецът и средният, турени нагоре, показват, че човешката ръка нещо работи. Буквата X, кръстът – това е проявлението на онази сила, която действа в четири направления: едната линия, която отива нагоре, и другата, която я пресича, показват човешкото проявление, т.е. двете сили, които не са съгласни, които се кръстосват. Като посочим един пръст нагоре, това показва, че посочваме към Бога, а когато човек дойде в разрез, това е другата линия на кръста, значи духът слиза и определя туй противоречие между Бога и Неговите деца. Буквата Ъ означава равновесието на човешкия ум, който иска да даде на хората да разбират основните закони. Това тълкувание аз вадя от самите букви на думата.........”.(“Малка книга”)

Българският учен Спас Мавров в своята книга “Теория на енергийния обмен (Лит.84)” прави нумерологично (според други номерология) изследване на на българските звукове и отразяващите ги букви, които чрез цифри носят вибрациите и енергиите на звука в следните два аспекта - графично изображение и числената стойност от нумерологията. И тези два аспекта чрез първа буква, първа гласна и име, презиме и фамилия и въвежда едно понятие интезитет на отделните буквени знаци:

“...............Съвременната нумерология разглежда буквите на имената, с които се занимава в два аспекта:

1) Според графичното им изражение

2) Според числената им стойност и значение;

Буквите на името се изследват:

а/ На ниво характерологичен и психологически профил и тенденции, със значение за еволюцията на индивида:

- по първа буква (инициал) на личното име;

- по първа гласна на фамилното име;

- по последна буква на името и фамилията.

б/ На ниво преходи или т.нар. транзити на буквите, свързани с личната година на индивида - отчита се влиянието на определена буква от името през личната година и годината на раждане. Тук само за сведение ще отбележим, че:

- буквите А, Й, Т, Ь имат интензитет на влияние 1 година;

- буквите Б, К, У, Ю имат интензитет на влияние 2 години;

- буквите В, Л, Ф, Я имат интензитет на влияние 3 години;

- буквите Г, М, Х имат интензитет на влияние 4 години;

- буквите Д, Н, Ц имат интензитет на влияние 5 години;

- буквите Е, О, Ч имат интензитет на влияние 6 години;

- буквите Ж, П, Ш имат интензитет на влияние 7 години;

- буквите З, Р, Щ имат интензитет на влияние 8 години;

- буквите И, С, Ъ имат интензитет на влияние 9 години.

......................................................”( Спас Мавров “Теория на енергийния обмен 84)”)0

Оставям за понатък още един преразказ на прочетеното за името на човека, освен по Мавров и по други автори във втората част на тази глава, но искам да намеря място на връзката на тези енергийно-вибрационни процеси за звуците и буквените знаци с териториалното разделение на света, разликата мужду цивилизации, философии, етнос, групи и прослойки на населението на земята. Отново съм задоволен в своето търсене на българщината в световните научни тенденции от второ връщане към професор Герджиков, за които отделих място в глава пета за смърта, съня и прераждането. Сергей Герджиков е наш професор и доктор на философските науки. Той е един съвременен български, бих казал и световен философ тръгнал от будизма, по-точно от дзен-будизма със силното влияние на Карлос Кастанеда в миналия век т.е. в извесстна степен също окултно. Подобно на будещия толкова интерес Ернст Мулдашев (глава втора на моя преразказ на прочетеното) Герджиков е един учен съчетал философските знания за език, култура и цивилизация с алпинизма. Изкачил Кавказ, Памир,Хуан Шан в Китай и др. и стигнал до трениниги под Нанга Парбат. Свои опити за произведения,които съм посочвал “Смъртен опит” и “Граници на науката” 1994-95 година, сега продължи в развитието на философиата на езика, на писмеността и азбуката. И 2006 година го направи с много интересни сравнения и аналогии мужду Изтока и Запада, с въвеждането на едно негово понятие “културна относителност” разработени в аналогия с подхода на редица световни учени Питагор,Сократ, Ломоносов и Айнщайн.

Според него хората от една цивилизация или от една култура имат свои философски нагласи към очевидното, рефлекнивното и по-отвлеченото, по-всеобхватното: “...... Езиковите категории и изкази носят елементи на оцеляването, развитието на самата езикова общност......” (“проф.С.Герджиков “Философия на езика” 2006).

И ако културните реалности и интерпретации са зависими от заобикалящия ни свят, защо това различие да не ги носи езика, речта и писмеността. Герджиков разглежда йерархията на християнството за човека, за категориите “човек”, “мислене”, “любов” и “нравственост” прави едно интересно сравнение с Древноста и съвременните източно азиатски култури и народи:

“....Това е чуждо на другите култури. Според китайци, индийци, японци, както и според шамандските култури, всички животни даже и растенията мислят, имат психичен живот, сравним с човешкия, човек не е изключително същество...” Едни нации и групи живеят, мислят и подреждат своя език, звуци и писменост по един начин и се чудят и не приемат, защо други човешки общности говорят така непоследователно, противоречиво и безмислено според тях. Може би тук е мястото да кажа, че кодовете и значително превишения брой на значение на буквите на българските глаголица и кирилица ( годишните кодове на Везнева и над три значения на буквите на кирилицата ) са резултат на една най –старите в Европа държава – България и нейната история и цивилизация като регион, на нейната културна относителност според Герджиков. Отново национален нарцисизъм от нашатанародопсихология, но исторически почти вярно.

Едва сега през призмата на философията на езика на Сергей Герджиков аз намирам за себе си отговор на въпроса защо Кирил и Методий, тези колоси на духовността и философията създадоха почти едновременно ГЛАГОЛИЦАТА и КИРИЛИЦАТА.

Първо – очевидно новите виждания за едновременно авторство се потвърждават и от новото понятие философия на езика на Герджиков.

Второ – Св. Св. Кирил и Методий са потърсили именно тази относителност на две култури - прабългарите, носещи следи от културата на Древния Изток и славяните - с културните особености на Европа. И в глаголицата включват всички мисли на Герджиков, които предстоя да изразя по нататък за Индия, Китай и Япония и техната писменост. А в кирилицата - всичко това за Европа. За това в нея д-р Росен Радев намира следите на готите и тяхната писменост. Може да е едностранчиво, но точно тази двоичност към писмеността на двамата свети братя и техните ученици е израз на световна гениалност и неповторимост при другите народи Европа. Ние учейки в Русия с гордост говорехме за това, че сме дали славянската писменост, но ето че сме дали и нейната относителност към културите на събрали се два народа. И благодарение на Кирил и Методий сме единствени и в това философско отношение спрямо Европа, която сега в 2008 година се опитва да изгражда нашата нравственост със своите ценности. Ето как с наш български принос някога преди хиляда години се е изграждала тази тяхна висока нравственост, към която някои псевдоучени и псевдополитици сега през 2008 година така се стремят.

Герджиков започва от хипотезата на Сепир-Уорф за тази относителност на култура и писменост още при индианците, за “онтологичната относителност” на Уилърд Куайн, че няма абсолютен език, а всички са свързани. Герджиков навлиза още по-дълбоко и търси тези пропорции и в граматиките, но това е извън моя подход да търся в книгите език, звук и слово като енерго-информационен на човека, като една микросистема, част от една макро-Космическа система.

Ще посоча един важен момент от научната разработка на българския професор Сергей Герджиков, че характепна особенност на йероглифите в Китай, Япония, Корея и други части на света в древността е реалното свързване не с един звук, а със сричка, която съдържа повече от една гласни и съгласни в различна комбинация. Затова посочва Герджиков броя на йероглифите нараства с хиляди повече от буквите на нашата азбука. Но според Петър Дънов те носят не само вибрации, а енерго-информационна структура с тоналност, музикалност и ритмичност на човешкия говор, на специфичния ларингс за отделен тип нация, етност и особенно за отделния човек.

Понякога се колебая, че така математически и от позициите на информаниката се облегнах на микросистемата ЧОВЕК и макросистемата ВСЕЛЕНА,като включих всички науки и хипотези като подсистеми със своите прави и обратни връзки. Но ето тук в тази разработка на Герджиков срещнах изключително съвпадение на този подход, вече научен или по-точно философски. Той веднаж изследва относителността на езика и писмеността, като права връзка и след това отделя изключително внимание на влиянието на език и писменост върху човешкото мислене,като обратна връзка.На тази основа Герджиков прави с примери и обобщение едно сравнение на мисленето на Европа, Индия, Китай и Япония, в в зависимост от език, азбука, и писменост.

В глава девета отделих внимание на китаизма, на философията на Конфуции и Фън Шуей, които определят особенното китайско мислене и философия с възникнето в древността на китайските йероглифи. И ето отново различие с Древния изток, когато в отделни думи се включва много повече съдържание и значение, от колкото при нас в Европа. И затова Декарт, Спиноза, Лайбниц, Кант, и Хегел, според Герджиков не са така лесно и еднозначно приложими там. И ето източника на 3000-4000 йероглифи, вероятно така е и в Древния Египет. И Герджиков като прави едно сравнение с Япония казва:

“............... В Япония понятията се сменят:

- “добро и зло” с “прилично и неприлично”;

- “свобода” с “изключеност”;

- “Рационалност” със “следване на правила ”;

Герджиков изключва пълния обхват на автоматичния превод с голямата разлика межде йероглифите на двете култури. Разбира се положителното е, че Герджиков търси идентичност на тази относителност при съвременната глобализация на икономиката, която води до глобализацията на контактите. Аз започнах това свое описание на прочетеното с Везнева, която на окултна основа търси тази развиваща се връзка на човека, бих казал този енерго-информационен контакт вътре в една система чрез телепатията. Започнах така, защото това за мен като читател е по-лесно, но завърших с по-сложния, но все пак по-научен подход на Герджиков за енерго-информационните връзка на човешкия свят и човешката форма на живот с глобален характер. И съм много удоволетворен, че и в окултното, езотериката и теософията и в науката срещнах такива ярки български представители.

ЗА ДУМИ, СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ – МОЛИТВИ и МАНТРИ, с тяхната РИМА, РИТМИЧНОСТ, МОНОТОННОСТ, ВИБРАЦИИ И ЕНЕРГИИ НА ЧОВЕШКАТА ДУША И ТЯЛО.

След като изложих информация от прочетеното за звук и буква във втората част на тази глава ще отделя внимание на дума, слово и словосъчетание. До тук (особено в глава седма) разгледах вибрации и енергийни влияния на звук, буква, азбука и писменост, но следва да се спра на музикалност, тоналност, рима, ритмичност, повтаряемост и структура на слово и словосъчетанията. И така в словосъчетанията ще има изява на прякото и обратно влияние на звуковете в човешкия говор като подсистема на между човешките отношения и космическа връзка на индивида.

Спрях се на тризначното значение и влияниие всеки отделен звук и неговото буквено изражение и достигнах до много по-сложни връзки на
звуците, азбуката и писмеността, когато те са обединени в срички, думи и словосъчетания. Още по-сложно е когато текста е музикално представен чрез песни, реквиеми, меси, молитви и църковно песнопение. В тази отделна част на дванадесета глава искам да отделя внимание на един сложен инструментариум на човешките взаимоотношения – реч,говор, тембър на говора, проточеност, тоналност, рима, повторения и т.н., които имат индивидуален характер.

Тези форми на човешки контакт и инструментариум за тяхната реализация, които за всеки индивид са специфични, чрез средствата на кибернетиката, математиката и информатиката могат да се разглеждат като връзки – прави и обратни от една целокупна система ЧОВЕК – ДУХ – КОСМОС или ЧОВЕК – ДУХ - ВСЕЛЕНА.

Но ако се използват някои подходи на древността и особенно отразените в глава девета на моя досегашен преразказ външни канали на човешкото тяло за обмен с друга микросистема ЧОВЕК може да се разглеждат като информационно-енергиен преход, освобождаване от отрицателни енергии на говорещия и слушателя. Или нещо близко до йогизма и будизма – до т.н. Кундалини - освобождаване на енергиите. Те веднаж са енерго-информационни прехвърляния, които увличат, влияят, понякога успокояват събеседника. Но може да се освобождава говорещия от отрицателните енергии или да стимулира за такова отърсване от отрицателното и събеседниците.

Първия преход това притчи, легенди, молитви, поговорки и други монотонни и други повторения. Втория преход е тяхната обвързаност с музикалната интерпретация, слухово възприемане.

Във втора и трета глава и аз под влияние на Ерих фон Деникен, Кастанеда и Ернст Мулдашев дифинирах като МАНТРИ или МОЛИТВИ или религиозни НАПЕВИ в други религии:

“..........Мантри – санкритско наименование на магически формули и заклинания.По голямото им човешко приложение са молитви в отделните религии, носещи еднообразни повторения с определено звучене и тоналност, състоящи се съгласно Кабалата от поредица от повтарящи се гласни и съгласни със своята тоналност и трептения...........” ( цитат от стр.324)

“.....Събеседниците на членовете на двете руски експедиции в Тибет описват, че атлантите са зареждали чрез янтри и монотонно-повтарящи се молитви и заклинания, наречени мантри. тънкоенергийните генератори на своите летателни апарати. Тези описания Мулдашев и неговите сътрудници намират в отделни литературни източници на Изтока....”(цитат от глава трета стр.24)

КОСМИЧЕСКА

МИКРО - МАКРОСИСТЕМА

СИСТЕМА

ДРУГА

МИКРО -

СИСТЕМА НА ДРУГ

За съчетанието на звук, ритмично повторение, геометрични фигури и числа:

“.............Всеки от нас в своя живот е бил свидетел на сложните и неразбираеми слова на нашите баби върху запален вълнен конец, захарче и перце от някаква птица и др. …. Словата им са неразбираеми, ритмични и наподобяват на индийските мантри. Това очевидно не са молитви. С предположенията от глава ІІ словата на нашите възрастни врачки и лечители подбора на ритми, гласни и съгласни дава определени вибрации, които или извикват от вън, или възбуждат в организма, някакви енергии, или извършват енергийни изравнявания на някакви енергийни центрове – в индуизма наречени чакри. Този опит за разгадаване подхода на нашите природни МАГ-ове, лечители,врачки е пример за пренасяне на енергии, за т.н. психо-енергийни бариери, прехвърляне на отрицателни и положителни енергии между човешките индивиди и е в сихрон с благородното начало на магията...............”( цитат от стр. 74 )

“.............Опитал съм се в своя разказ да събера виждания, тенденции и подходи на различни йога. Те разглеждат процесите отделно за физическото, емоционалното, менталното, инуитивното, душевно и божествено тяло. Този подход е по-сложен, но по-всеобхватен, чрез звуци, мантри и елементи на Карма той е по-свързан с тенденциите да се престави всичко като част от системата ЧОВЕК-ДУХ-КОСМОС./Лит.94/.......”(цитат от глава девета стр. 273)

“..................Кабалата се захваща с цифри, думи, букви и изучава происхода на езиците, как човешките възриятия се трансформират в език.. Но това за мен е подобно но признанието в индуизма на мантрите; на търсената връзка на философските, математическите и геометричните разсъждения от Ернст Мулдашев, древните гърци ; на информационен запис и възможност за нейното предаване чрез съвремената кинетика и телепатия.......................”(цитат от стр.324 на глва десета за Кабала)

Друго направление на енергийното влияние на словосъченания и съзвучия и и тяхното буквено означение разгледах в седма глава на номерологията.

“.......Най-силно вибраторно влияние оказват Личното и Фамилното име (както са вписани в кръщелното свидетелство и регистъра), тъй като чрез тях се изявяваме в материалния свят и в отношенията ни с околните. Второто лично име (ако има такова), презимето и второто фамилно име с тире (по мъж) имат вторично, нюансирано влияние и отразяват второстепенни тенденции в личната еволюция.

Личното име е главен нумерологичен елемент, даващ представа за самобитността на характера, за личните способности и заложби. То е активна част от нашата индивидуалност и еволюция, тъй като "вибрира" по всяко време и при всякакви обстоятелства в ежедневието. Личното име е свързано с дълбокото подсъзнание, задействано от условията на средата и личните мотивации. Показател е за общото здравословно състояние, както и за някои хронични заболявания.

Фамилното име е изразител на семейните корени, бащата, домашната среда и отговорности. То е свързано с наследствени характеристики и влияния

Гласните букви в имената дават представа за личния живот и вътрешната страна на човека, за неговата душевност, цели, стремежи, мотивации, потенциал за тяхната реализация.

Съгласните букви акцентират върху заложбите и конкретни аспекти във връзка с обществената и професионална насока на личностното развитие.

"Първата буква в името представя главната вибрация, централните букви показват душевната атмосфера и осмисления опит, а последната буква - еволюцията на ниво идеи и личен избор"....................” (цитат от моя преразказа на прочетеното на стр.158 на глава седма за астрологията и нумерологията )

Така съм ги видял и приел тогава в обема на прочетените 2001 – 2005 год. книги.Но сега тези виждания не само, че не се отричат от новите книги, но се утвърждават и ще си послужа с цитати.

Например Петър Дънов казва:

“............В началото бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без Него не стана. В него бе живота, и живота бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе...................”(“Малка книга”)

Или обобщено - словото в комплект с звук, език и
писменост е символично преставяне на подсиситема от системата ЧОВЕК – ДУХ – ВСЕЛЕНА, защото от казаното по-горе излиза, че чрез тях се поражда мисъл и тя се появява; изважда се от абстрактното състояние, от т.н. Астрален Свят като духовност, която се материализира в физическото поле – ЧОВЕК. Или ако допълним към тях словосъчетанията, те са обединени в съвкупност или подсистема при математичеко представяне на една ВРЪЗКА на духовното с материалното. Словото е един от ключовете, които отваря вратите за общуване между хората, между тях и по-фините същества - видими и невидими. В „Тайната доктрина" Блавадска ни казва, че “.....магията се състои от обръщане към Боговете на Собствения Им Език; следователно езикът, на който говори обикновеният човек, не може да достигне до Тях....”(Ел. Блавадска “Тайната доктрина ” –трети том)

Много са интересни вижданията на Древния изток и Египет и на евреите. Тях най-добре е събрал Петър Дънов в неговите опити да свърже окултизма с религията. Той казва:

“..Гласът на човека не спада към физическия свят. Той спада към духовния свят защото е качество на ангелите. Едно дете на 7 години не може да има хубав глас. Едва като стане човек на 19,20, 21 години, тогава може да се прояви гласа му. Ларинксът е инструмент, нещо като радио, а гласът идва от другаде. Само ако се съедини с музикалния свят, човек може да види, че музиката съществува някъде извън земята, надалече в пространството. Ларинксът е един инструмент в човека, който е свързан с мислите и с чувствата му. Човек може чрез мозъка си да развие своя ларинкс. Ще съсредоточи всичката си енергия в дробовете, между симпатичната нервна система и ларинкса. Между тия два възела започва да се върти колелото на мозъка.....”

Петър Дънов в стремежа му да създаде учение, което да не пропусне нищо прави следното изследване и анализ:

“.....Човешкият ларинкс като инструмент не може да се сравни никой такъв, направен от човека - нито по сила, нито по тон, нито по израз. Трябва да се цени този инструмент. Когато се казва на човека да не се гневи, да не се обезсърчава, това значи, той да се пази от всичко, което може да развали този инструмент. Всяка лоша дума, която минава през гърлото на човека е в сила да го разстрои. А за човешкия ларинкс трудно се намира акордьор. Ако той сам не е в сила да го акордира, никой не в сила да направи това. Само ангелите могат да помогнат ма човека, да нагласят неговия ларинкс, т.е. да нагласят човешките мисли и да ги турят в съгласие с неговите чувства и желания.........”

В своите беседи Петър Дънов е добавил тоналност и музика на човешкия глас, връзка с определени външни и вътрешни сили, което и сега неговите последователи в Канада признават като водещо в единството на духовност и реалност, на идеалистичния и материалистичния кодекс на произхода и съществуването на човека:

“..Един тон, за да бъде мек, не зависи от гласа, а от ларинкса. Трептенията на милосърдието, като минават в ларинкса, тогава гласът става мек, а за да даде на своя тон пълнота, човек трябва да влезе в чувството на почитание, обич и любов към Бога. Тонът, излизащ от ларинкса не може да бъде пълен, ако в него не влиза Божията Любов съзнателно....”

“......Забелязано е, че когато характерът на човека става по-благороден, по-изгладен, по-възвишен, тогава и гласът и вибрациите му имат съответен израз, а онези хора, които са груби и гласът им съответстува на техния характер. Изобщо всяка тревога се отразява върху ларинкса. Когато действат низшите чувства, страстите, гласовият орган загрубява. И първото нещо, с което започва черната ложа, когато попадне човек в нея е огрубяването на гласа. Щом почне да огрубява гласът, изменя се и характерът на човека, понеже тези вибрации са много чувствителни. Гневът, съмнението, ядът, безверието, всички тия неща рушат гърлото. Може някой да е много талантлив, но тия отрицателни качества постепенно ще повлияят на неговия ларинкс, а след туй ще повлияят и на неговата мисъл.

Сега като повтарям и потретям Петър Дънов си мисля, че и нашия живот като на обикновенни хора носи такива повторения и нови разбирания, нов начин на израз и мисъл. Нали нашите близки и приятели се променяха и повтаряха стари мисли,но с нов израз, с промена на скоростта на говорене, с настоичиваст на своето мислене със съответното наблягане чрез тоналност и сила на звучене на речта. В по горния цитат Дънов е обобщил тази връзка с характера на човека, с вяра, с гняв и с човешката доброта.

За да избегна повторенията искам да посоча, че в своите книги Алис Бейли и Везнева също подчертават този инструментариум на човешкото общуване. Ето как го намерих в български автор и екстрасенс Мариана Везнева:

„Името на всеки човек е филтър, който не пропуска определени негативни сили да го атакуват. С този филтър всеки един трябва да издържи на атакуващите го психични енергии.

Колкото по-малко твърди гласни съдържа името, толкова филтърът е по-плътен. И обратно колкото повече са твърдите гласни, толкова по-уязвим е човек за атаки. Познавайки силата на духа, който предстои да се превъплъти, още през бременността на майката, Ние внушаваме подходящото име.

Майките подсъзнателно наричат децата си с гальовни имена, в които се съдържат повече меки гласни, за да уплътнят филтъра на името и да предпазят детето си от атаките на негативните сили, преди то да е укрепнало духовно...”(Марияна Везнева)

Опитът на поколенията и расите на човечеството са изискали и наложили съзнателно търсене на преднамерен и желан резултат. Опитът е наложил думи, слова и звуци с последици в живота на човека. Разбира се съгласно законите на динамиката и информатиката, ако това подсистема на връзките на ЧОВЕК и КОСМОС, било то прави или обратни.Тези думи осъществяват определени цели и чрез енергията на речта я преливат в човека. Това е свързано със съзнаването на циклите на Космос и Слънчева система, на часовото време и сезоните. Това предполага познаване на силата на звука и на влиянието на изговорената дума или словосъчетание за да включи разбиране на градивните сили на природата и съответно тяхното управление и се основава на способността да владеем умствената сила и да я приведем в действие, за да предизвикаме резултати върху умствената и физическа материя “ЧОВЕК”. Този начин приема Христо Нанев при изследването на явлението Светла Сердюкова с определението енергия на мисълта.

Алис Бейли в “ Тибетецът” пресъздава необходимостта от внушение, от твърдата убеденост на вярата в човешките възможности и намерения с благородна цел казва:

“.....Това, на което се учи посветеният, е съзнателно да издава звуци и по този начин да предизвиква преднамерен и желан резултат; да произнася думи и напълно да осъзнава последиците на всички нива; да създава форми и да насочва енергията чрез свещени звуци и така да улесни постигането на целите на еволюцията.....“ (Алис Бейли)

Болшинството хора в живота неусетно и несъзнателно градят този инструментариум, структура и форма на човешките отношение и контактни. Тази подсистема, както я нарекох аз, е или благотворна, или вредна, според стоящата в основата й подбуда,мисъл, воля, желание и цел на човека.

“.....Думите на Силата, древните мантри (като например молитвата „Отче наш") и Великият Призив са ефикасни, когато попаднат на менталното тяло на човешкото биополе поле и със силата на контролирания ум - съсредоточен върху техния смисъл и цел, - подкрепяща процеса на изговаряне. Тогава те придобиват сила. Когато са подкрепени от силата на душата и от насоченото внимание на ума, те автоматично стават динамична реалност......”

Освен това Алис Бейли счита, че невероятно нарастналият шум и звук, излъчван от планетата понастоящем, предизвиква ужасни въздействия на човешкото биополе. А в своята кинетика Кубрат Томов го определя като влияние на земното биополе на човешкото биополе. Градският шум, ревът на транспортните съоръжения във всички части на света –самолети, влакове, коли и морски съдове и пренаселеността на населението пораждат въздействия върху човешкото биополе и тяло и върху всички форми на живот навсякъде. За това неизбежно това шумово и вибрационно влияние върху човека и човечеството, отрежда място на силата, на тембъра на звука, като елемент на словото.

Не само под влияние на Петър Дънов, но и ние сами сме чувствали и чувстваме, че звукът е цвят и цветът – звук. Често особенно в музиката – класическа или фолклор ние усещаме не само звукът като звук, а цветовото въздействие на звука. Посочих как Дънов и други автори на окултното подчертават, че всички звуци се проявяват в цвят.

В много книги е посочено, че човекът, който се стреми да овладее контрола на този преходен език и слово, решаващ фактор е да изпита своята способност да остане в мълчание дотогава, докато това вече не е необходимо. Мълчанието е едно от важно условие за посвещение и път към силата на НЕИЗВЕСТНОТО. Но само този, който се е научил да пази мълчание и е достигнал до познаването на моментите, в които трябва да говори, може да прекоси един невидим воал между материално и нематериално, между материално и духовно и да осъществи т.н. езотерични връзки. То част от пътя на йогите, от медитацията, от пътекиге къв Всевишния на различните религии в Света. Пример за него е живота но отшелниците сред природата, независимо от причините. Мълчанието е подготовка за излъчване или приемане от човешкия инидивид на енергии и информация. Добрият човек, цел на всички хора трябва да говори само, когато е необходимо насърчение, използвайки езика и съзидателната сила на словото, неговите вибрации и енерго-информационно влияние градивно, изразявайки силата на любовта в света, на сила на издръжливост на стремеж към победа над трудности и болести. Това е подход за облекчаване на товар или снемане на бреме в живота на човека чрез изречена дума, т.е. посредством проявата на физическо поле и на духовно и енергийно поле.

Така се постарах в моите скромни помисли да отделя властта при тази характеристика на “звук, писменост,дума и словосъчетание ” –една система със своя инструментариум: реч и говор, тембър и скорост на речта, ларинкс и тоналност. И за посочените по горе примери в никакъв случай не носят музикалността на речта според П.Дънов. Защото лидера, водача, държавника, офицера не винаги носи грижовност, внимание, милосърдие и човешка добродетел в своя глас, реч, говор, тембър и тоналност, макар често да се среща известно притворство и лъжлива демонстрация. Към този инструментариум на човешката връзка се отнася и човешкия жест, който съпрвожда речта или отделно словосъчетание.

Никъде до сега не съм отделил внимание на жестовете на човешкото тяло, но тук му е мястото, защото често словоовосъчетание са свързане с определеп жест.. Независимо, в главата на приятелството и неизбежната му връзка с лидерството ще му отделя внимание, тук трябва да добавя, че жестове, мимики и маниери са част от отдаването на енергии и информации и необходимост за нейното приемане от събеседника. В книгата “СКРИТИЯТ СМИСЪЛ НА ДУМИТЕ”: Алън Пийз дава как да разчитаме мислите на другите по техните жестове" и посочва редица практически насоки относно тази относително неизследвана област на сигналите на тялото и връзката им с поведението на хората т.н. метаезик - тоест, на онези думи, изрази и жестове, които могат да ви разкрият истинските мисли и намерения на говорещия. Също както и езикът на тялото, метаезикът събужда в нас едно предусещане - обикновено го определяме като интуиция, вътрешен глас, шесто чувство, предчувствие, тъй като в действителност говорещият няма предвид точно онова, което ни казва. Според автора метаезикът все още да е до известна степен бяло поле в сферата на междуличностното общуване. Болшинството от хората познават и редовно използват повечето от разгледаните от автора метадуми, метафрази и метаизрази.

Но причина да се обърна към проследяването на публикациите по този въпрос е една книга на наша българска авторка Миролюба Ячкова “Когато Уран се пробужда” – размисли за сгъстеното време изд.”Маган” 1998г. Тук за първи път срещнах този нов термин “сгъстено време”, като път към един Свят без пространство и време (гл. Втора, пета, шесто и десета). Приемам го за много точно определение, защото на границата между материалното и нематериалното, на обяснимото и необяснимото, на известното и НЕИЗВЕСТНОТО, което аз търся е изчезване на време и пространство. И това сигурно прави оня Свят невидим, но той съществува в най-различни научни и религиозни интерпретации. Името го разгледах в глава седма, като елемент на нумерологията, но тази авторка има дързостта на базата на опит, наблюдение и наследено от старите хора мислене допълнително философски да го анализира.

Първото, за което тя разказва е ИМЕТО.

“..............И ИМЕ – бих добавила.Замисляли сте някога каква роля изпълнява името в пирамидата на човешката цивилизация и в конкретния наш земен живот?............С него започва и завършва нашия земен път и споменът за нас.....С него работим, обичаме, раждаме и страдаме.Без него човек е никой и нищо – просто индивит, твар, нещо мърдащо........” (стр. 65 на Лит.147 )

За еднаквоста на характери и прояви на т.н. адаши тя казва:

“...................И въпреки всичко особено, ако ги познаваш по- добре те си приличат. Моите Александровци наример са хлъзгави, гъвкави, и успяващи; моите Нели-та държат живота си в свои ръце ; моите Огняновци са странници- духовни самотници; Марии-те са състрадателни, нежни и любопитни ; моите Андреевци са изключително интелигентни, но около тях витае противоречие и неразбраност ; моите Елени вдъхват доверие и сигурност.....Така е с моите.Убедена съм, че в някаква степен - и с вашите.

..........................................................................................................................
А името на човека е не просто елемент на обществения ред. То е част от основата на този ред. Зад всяка буква стои оределено число – и носи нещо съвсем оределено в характера, стремежите, целитена конкретния човек. Именно в този смисъл еднаквите вибрации на еднаквите имена предопределят известни прилики между техните носители........” (стр.66 на Лит. 147).

Второто за което Миролюба Ячкова разказва е за Карма за Кармичния урок при промяна на името,от което следват други по активни вибрации и енергийни баланси в човешкото тяло.

В глава седма и осма отразих тези връзки:“.............Нумерологията разглежда, както отразих по-горе в кармични уроци значението на липсващите знаци, букви и цифри след математическото им изразяване. Изследва се името, което е дадено от родителите носещи в себе си несъзнателно своята Карма т.н. семейна или родителска Карма и от многото варианти след раждането избират точно име, в което липсват точни звуци, букви, вибрации и се оформя допълнение в биополето, което детето носи.

Определението за тази обратна връзка е също свързано с кармичните уроци, за които писах по-горе. Но се търси цифров израз на феноменалното число 9 с кармичните уроци. Разликата на деветката и уроците е равна на числа от 3 до до 8. Таблично изразено номерологията дава следните качества и характери за:

- числото 3 - Това число се получава при шест кармичини уроци или в името липсват 6 гласни т.е. 9 - 6 = 3. Това са хора в които е заложена вероятност да се оформят като личности с разпилян и вътрешнжо разцентрован характер. Ако не се отчете влиянието на тези кармични сили животът на такъв човек може да завърши с крах;.........................” (цитат от стр.209 на глава осма на моя реразказ на прочетеното за Карма)

Номерологията изследва влиянието на присъствие, повтаряне и отсъствие на определени гласни звуци в името. Изход е често неговата смяна или често избор псевдоним от по-изявените личности, които според руския учен Юрий Арабов:

“...........За мен е очевидно, че приемането на псевдоним на някакъв етап на кариерата съвпада с възкачването на на едно или друго лице към върховете на световната слава.Примерите са много: Максим Горки (Алексей Пешков); Марк Твен (Самюъл Лангхорн Клемънс); Джек Лондон (Джон Грифит Лъндън ); Елтън Джон (Реджиналд Дуайт) ; Ринго Стар (Ричард Старк) ; Мерелин Монро ( Норма Джийн) ; Мадона (Луиза-Вероника Чиконе)............” (Лит. 147)

В духа на по-новите ми виждания не само видяния от Арабов “връх на славата”, но и по-високото ниво но интелектуалност и духовност на тези забележителни личности и таланти. - Джек Лондон и Мерелин Монро, Яворов и Смирненски нямаше да умрат твърде млади. Елтън Джон щеше да е нормален мъж. Мадона щеше да пее без тези порно-елементи. Но това е само като “Може би?” Но пък една наша поетеса Белчева, нашите писатели Димитър Иванов и Генчо Негенцов щяха ли да достигнат тези върхове, ако не бяха станали Елисавета Багряна, Елин Пелин и Ран Босилек.

Третото е, че освен молитви и песнопения, съществуват и други български мантри – ПОГОВОРКИТЕ И ПОСЛОВИЦИТЕ. Но Ячкова отделая внимание към поговорките, което ми допадна и много отдавна ми се иска да го изследвам подробно с извадените правила от прочетените книги. Тя се спира само на връзката на поговорките с човешкото име и качествата и бит, които те изразяват:

“....... народният гений е открил нещо типично в поведението на носителите на еднакви имена и прави името нарицателно по отношение на някаква ситуация, действие или черта. Проверете
сами:

· “ От кал да е, Иван да е “

· “Иванчови години ”

· “ Преоблакъл се Илия, огледал се –пак в тия”

· “Барабар Петко с мъжете ”

· “Петима Петко не чакат”

· “Взел Кольо, дал Кольо”

· “Мазна Гана”

· “Мека Мария”

· “Деветоумна Марта”

· “Женски Пейо”

· “Трайко да ти е името”

· “Де го Киро на кирия”

· “Марко Тотев”

· “Марко на косово поле”

· “Умря Марко”

· “Гоня Михаля”

· “Има да дава на Михаля”

· “Всичко Мара втасала само не се вчесала”

· ” Празна Мара тъпан била “

· “Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша”

· “Хитър Петър”

Оставяме настрана образите и имената на Ганьо Балкански, Гюро Михайлов, Андрешко и много други, които са създадени от големите български писатели вероятно по същия механизъм – за поколения българи са и ще бъдат символ на нещо много характерно и типично.................” (Лит. 147)

Под влияние на този автор, аз погледнах по-широко и видях пословиците и поговорките не само като мантра, но и като предаване във вековете на истини от живота от поколение на поколение. Макар, че тяхното повторение ги превръща в мантра. Започнах с името, защото неговото повторение в живота, също се превръща в мантра. Използувах тази авторка Миролюба Ячкова за да премина постепенно към някои древни и философски търкувания на мантрите.

В моя преразказ на прочетеното аз използвам терминалогията на легенди и митологии на древния Изток, не за да подчиня всичко на будизма, йогизма и философията на Ведите, а чрез сравнение и приближение да търся нашите национални и европейски подходи пътя към НЕИЗВЕСТНОТО.

Някога е нямало религия, Дънов, езотерика, окултизъм и народа сам е пренасял истините на живота, които в последствие тези науки и течения търсят. А как? –Чрез предаване на мисли и правила от поколение на поколение чрез пословици и поговорки:

За злата магия, за излъчената отрицателна енергия или вибреции, които нарушават енергийното равновесие на организма:

Кажат ли на едно куче " бясно е " то и да не е, ще побеснее.

За Карма и пренасянето на ДНК и енергийното влияние на родителите върху децата.

Каквато козата, такова и ярето

Каквото си надробиш, такова ще сърбаш

Който презира малкото, няма да види и многото – Будизмът и Карма искат човек да се радва и на най-малкото и да благодари за него- поука с цел по-добро и полза за индивида.

За прокламираната доброта от Лазарев(глава осма) и от Петър Дънов и християнството (глава единадесета).

Ако искаш да вземаш, научи се да даваш.

Ако не посееш, няма да пожънеш.

Да би мирно седяло, не би чудо видяло.

Бащина наука - синова сполука.

Ако не посееш нищо, няма да пожънеш нищо.

За влиянието на среда и приятели(глава 15 на моя преразказ):

Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си.

За човешката доброта и обич, която е обратима или за закона на бумеранга развит в глава четвърта и шеста на моя опис на прочетенонто:

Каквото повикало, такова се и обадило.

За голямого значение на човешкия език,реч и говор

Езикът по-зле сече и от ножа.

Дума стрела не е, но в сърцето се забива.

Бързата работа - срам за майстора.

Блага реч желязна врата отваря.

Ако човек има повече време, от книги и от Интернет може да извади от пословиците и поговорките на всички народи по-света почти всичко, което аз така трудно и продължително намерих в книги и публикации. Но това доказва,че наистина “ЗВУК,ЕЗИК,ГОВОР и СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ” е една едина наука или подсистема на нещо голямо, на човешкия живот и обшуване с отражение върху енергийно-информационните процеси, върху човешкото биополе.

Друг български автор Венцислав Евтимов в своята книга “Медитацията” също прави едно сравнение на молитва и мантра, като две матрици, които могат да се налагат една в друга и също търси нашето понятие и подход в една индийска притча за богинята Гаятри и нейната молитва като мантра с необходимостта на ритмуване на мантрата с дишането:

“............Тази космическа покана има стойност само с едно правилно произношение, което трябва да се научи чрез пряко предаване от устата на ухото. Тогава то е точно ритмуване върху дишането........” ( Лит. Венцислав Евтимов “ Медитацията “)

Евтимов свързва мантрите с контрола на дишането:

“.......... Докато се радвам на щастието да се къпя от Слънцето, аз наблюдавам моето дишане. Върху вдишването, както и върху издишването наслагвам „ОМ", оставяйки неговата приятна вибрация да люлее дишането ми. ОМ е думата на силата, тази, която символизира началната творческа вибрация.....................

Една дума обаче е една организирана вибрация около едно намерение за действие. В случая на Бог това е една вибрация на съзиданието, на сътворението. Нашите физици потвърждават, че всяка материя се свежда до вибрационна енергия и че сме дословно една вибрация, една дължина на вълната..................

За да завършим със съзерцаването на Слънцето, и то, разбира се, на изгряващото слънце, ще кажем, че то символизира възраждането на природата, пролетта, надеждата след нощта и нейните опасности. При изгрев слънце също така йогите изпълняват комплекса от асани и пранаяма, известен под името Слънчев поздрав (Сурия Намаскар).

В своята “Спирала на еволюцията” Марияна Везнева още преди тридесет години объща ввнимание на букви, звуци, техната математическа представа и връзка с мантрите и пише:

“..Откровение за мантрата

Виждам Слънчевата система. Всяка планета се състои от отделни части в различни цветове. Чувам музика, сякаш над високите тонове на пиано. Светещи сфери, като цветни кристални капки, изпълват цялото пространство и насищат въздуха с вибрациите си.

Всяка дума е мантра.

„А " — означава силата, началото. Детето поема дъх и започва с „А ".

„У" или по-добре „О" — означава хармония.

„М" — майката, творческото начало.

Когато детето поеме дъх при раждане, трябва да се изрекат думи с пожелание за здраве, сили, щастие и да се каже „Да бъде'".

Всяко благопожелание носи положителна сила.

Във всеки предмет, дреха, накит, храна, допир е закодирана мантрата на мисълта на твореца, който участва в изработването. Така той въздейства върху човека с вложената мисъл, като вибрация.

Друг индийски автор Шри Чинмой казва: “....... Мантра е санскритска дума. В индийската философия, духовност и вътрешен живот, мантра играе значителна роля. Мантра е дума, заредена с божествена сила.

Ако не можете да навлезете във вашата най-дълбока медитация, понеже умът ви е неспокоен, това е подходящ случай да използвате мантра. Вие може да повтаряте името на "Бога" или '"АУМ' за няколко минути.

Най-силната от всички мантри е АУМ, тя е майката на всички мантри. АУМ е, прост, неделим звук, тя е вибрация….“

Използвах цял цитат, защото мантра е типичен индийски метод и всяко пресъздавене може да го измени и провали. В общност в глава трета свързах мантри с нашите православни молитви, но това е когато мантрата е дълга и подобна на тях. Но при думи сходството е трудно. А по самото произношение също превода може да създаде грешен подход. Ето за това е необходим учител. Например “....Произнасянето на АУМ е no-скоро като оум, както напр. в английската дума home....

След като преставих молитвата като особенна форма на влияние на една личност над другите. Трябва да отделя и няколко думи за една друга форма на въздействие, в повечето случаи с благотворен характер. Ако група хора се е установила на масата, ако приемем, че е преминала и молитвата, настъпва частта на добри словосъчетание с рими и повторения, така наречини ТОСТОВЕ. Това е един ритуал при почти всички народи. При някои народи тостът се състои от няколко кратки думи, при други е стих, а при източните народи е много дълъг. Но при всички той има благотворно въздействие и от позицията на енергиини превъпръщение, тостът има силно енерго-информационно въздействие. Тостът е красив поздрав и топло пожелание и е израз на човешка доброта. И говорещия и приведстваните се разтоварват психически и енергийно. Той може да бъде чиста импровизация на обич и уважение, но често като молитвата е заучен и често е стих. Следователно има рима и носи характера на инструментариума – повторение и ритмичност. И при двата случая поздравляващият се готви или предварително настройва. Следователно той влага мисловна енергия, влага част от себе си и се предръща в предавател на човешката доброта. И събужда мисъл и в слушателите. Или има предаване на енерго – информационен запис.

От древността се е пренесло, че тостта има силата на МАГИЯТА. Тогава подготовката за тоста е започвало от църковен ритуал и от там се е донасяло и виното. И в много народи се пази поверие, че ако се изпие цялата чаша, пожеланието задължително ще се сбъдне. Римата и повторението почти ги превръща в молитва, шегата извиква интрументариума “чувство за хумор” и задължително облекчава енергийно събеседниците.

Като обобщение цялата съвкупност от ИНСТРУМЕНТАРИУМА на комплекса РЕЧ и ЧОВЕШКИ ГОВОР на една подсистема “ ЗВУК ПИСМЕНОСТ ДУМА И СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ “ на системата ЧОВЕК- ДУХ-КОСМОС, ако използуваме категоризацията на философията на Конфуции за плюс и минус има положително и отрицателно влияние.

Понякога тези тенденции имат увличащ характер, дават сила на събеседника отсреща.

Но не трябва и да пренебрегнем, че понякога обезсиляват, потискат, довеждат индивида до нарушаване на енергийното равновесие между отделните центрове на човешкото тяло(вж. глава девета на моя преразказ на прочетеното).

Всеки един човек натрупал години и възраст, някога започва да подрежда спомените и да се връща към тях, понякога аналитично, в други случаи – емоционално. На нашата възраст с преходен характер на “зелеза”, ние си спомняме острия характер и наставнически нрав на много хора, с които ни е сблъзкал живота, който Петър Дънов изразява просто като гняв в говора и речта като форма на общуване между отделните макросистеми ЧОВЕК на системата ЧОВЕК- ДУХ-КОСМОС.

Четимото влияние на книгите оформя в нас едни образи:

Човешка доброта, обич и уважение към другите носят много исторически личности и мои близки познати и приятели.

В моите спомени тази система за висш и конкретен контакт носят няколко личности като Ванга, Петър Дънов, Вазов и Яворов, Смирненски и Вапцаров, Димитър Благоев, Пастернак, Висоцки, Марк Твен, Светлин Русев и мн. др. независимо,че не съм имал личен контакт, но съм набрал информация за тях от техни произведения.

Звуковото влияние на човешките контакти оформя в нас други образи:

Особенно съм впечатлен от тоналността на речта, като инструментариум на човешки контакти. Аз без да съм достигнал високо ниво на човешки контакти, мога да споделя някои мои усещания. Обичам класическата музика и почти не пропускам концертите на оркестър “Орфей” в мояа роден град. Те често се провеждат в картинната галерия на Двореца на културата, където картините престояват дългто. И съм забелязал, че виждам по различен начин едни и същи картини при различни концерти, творби и различна класическа музика. Сигурно точно това е звук и цветовете на Дъгата, което има предвид и Петър Дънов.

Всяка изречена дума и изградената впоследствие мисъл е способна да изгради бариера от ментална материя и енергия между човека и препятствието, а при магията между човека и някакви цели, вредни сили или влияние.

А от личния контакт това са за мен моите близки. Сега “на закате своих лет” ми се иска да спомена много. Но е редно да говорим само за покойните. Първите трима от тях са моят татко, Димитър Бъчваров- културен деятел и диригент на хор “Темелко Ненков” от Перник и Марин Опров – общественик и спортен деятел от Оряхово.

От тях освен зрителния образ на спомена звучат и техните слова. Някои от тях са просто притчи, а други – мантри, трети – неизтриваеми енерго-информационни записи, вибрации, енергийно влияние върху моето биополе и аура и затова ми действат и след смърта им вече толкова години. И това е точно космическото влияние върху мен, защото тези енерго-информационни записи остават за възвишените в АКАША, а за нас - простосмъртните в една КОСМИЧЕСКА ЕНЕРГО-ИНФОРМАЦИОННА БАНКА и са част от ЧОВЕШКОТО БЕЗМЪРТИЕ.

За мен безмъртен е моя татко- Никифор Велев Марков. Ще нося в съзнанието си негови мисли, слова и жестове. Надявам се да се предаде и след мен. Но тук след като сумирах от книгите този мощен човешки инструмент на ЗВУК, МИСЪЛ и ГОВОР и след връзката му с жестовете на човешкото тяло за негови думи, образ и жест от моите детски години. Играх като малък една дълга сутрин на улицата футбол и упорито не се отзовавах на неговите повиквания. И помня всичко след като се прибрах с голямо закъснение. Всичко започна с наказание – звучна плесница. Но запомних, че ме заболя не от нея, а от неговите думи и жест. Беше изправен,с ръце повдигнати твърде религиозно към небето, независимо, че беше отявлен атеист. Със съсредотечен поглед към своите длани и пръсти той изговори провлачено и с много болка упрек и въпрос към мене: “Как можа да ме накараш да те ударя?” Ето как остава безмъртен един напевен рефрен, поглед и жест и как боли не от плесница, а от думи, мисъл, словосъчетание и съзидателен жест. И днес този спомен извиква в мене: “Прости ми, татко!”

Сами живот на всеки от нас е доказателство, че тембърът на гласа, скоростта на събиране на отделните звуци в слово и съчетания за реч и говор има родителски, възпитателен и дори лечебен ефект.

Същото безсмъртие носи за мен и всичко около една видна личност на културата на Перник – Димитър Бъчваров, за моето семейство - чичо Митко. Роден на 8 май 1920 година в минното семейство на дядо Ганчо, израстнал в мини Перник като специалист по капиталното строителство до строителен специалист и ръководител по строителството в окръжен съвет Перник. И вгражда част от себе си от Обогатителна фабрика и шахтата, въжената линия Драгичево – Кладница до язовир Лобош и десетки жилищни сгради в Перник. И накрая няколко години в тогавашния и толкова липсващ сега Държавен контрол. Животът му на музикален деец започва още през ученическите години. Помня как перфектно свиреше на мандолина и ръководеше мандолинен детски оркестър. От 1946 година е свързан с прерастването на пернишкия хор “Добри Христов ” в минен хор “Темелко Ненков ”, на който от 1948 година до 1990 година е диригент и ръководител. Неговия организаторски и дерегентски талант води хора да три републикански награди, орден “Кирил и Методи”, посещения в Полша, Чехословакия, Югославия,Унгария и Германия.

В Държавен архив Перник са съхранени негови девет доклада за отчетни периоди от които за четидесет и четири годишна дейност сумирах 4190 репетиции, 420 концерта и над 550 песни. Всеки доклад започва с мотото ”Който пее,зло не мисли!”. Колко хубаво и точно го е казал? И колко точно?! Защото с организаторска хорова дейност, музика и песни се е борил срещу Злото в човешките отношения. За това си спомних и го включих точно в дванадесета глава, в един раздел за звук, дума и словосъчетание и тяхната съвместимост и изразност чрез тоналност, поезия, музика и песен и съвкупност с комплекс от човешки жестове.

Именно за да мотивирам тази моя добавка към проченевото започнах този спомен за тези трима перничани.

Защото хумора в думите на моя татко и Димитър Бъчваров изказани не с гнев,а с обич – “Как си? –Добре съм, но берем ядове от разни гадове!” не са за страдание и мъст, просто-“така ни минава живота”. Говореха бавно, с римата и звука на своите словосъчетания. А Димитър Бъчваров добавяше и напевност (един термин на Дънов) и музикалноста на индивидуалния човешки говор. Чичо Митко за да подкрепи своя теза и да предизвика в събеседника си размисъл, с невероятна памет и точност цитираше Елин Пелин за Андрешко, Йордан Йовков за Индже воевода и пълните стихове на немската поема за Макс и Мориц..

2008-2018

До тук прехвърлих в блог-а копие от главата в „Курбан-2008“. Изминали са десет години, през които аз не мога да добавя литература, книги, и публикации по темата. Периодът ме разтревожи (независимо, че съм русофил) от политиката на държавата Русия и някои руски публицисти с анти-материяли. В отговор на непостоянната политика на България в отношението между държавите и традициите на уважение и обич в отношението между двата народа в рамките на антируска политика у нас и антибългарска в Русия светите братя Кирил и Методи бяха почти отхвърлени и низвергнати извън славянството от политици и журналисти-подражатели. Най-напред се появи един 52 – сериен филм за чудесата в човешката история. Темата е модерна в новото време, но създателите на нашето руско и българско писмо бяха „оплюти“ като гърци и по късно политически като македонци, а те са по акт за раждане – византийци, но славяни по смесен произход и своя живот и труд. А с фалшификацията, че за да направят двете азбуки са използвали руските руни ме накара даспра да следа сериала ат 33 серия нататък. Не бях изненадан много, защото съм живял през седемдесетте години на миналия век в Москва и съм се сблъсквал с руснаци, които вярваха, че руския език е създаден от „вожда и учителят на световния пролетарият Владимир Илич Ленин“ („набиваната“ измаме в човешкото руско съзнание е факта, че третия декрет на Ленин е за русския език).

Колко жалко, че това е моята добавка за десет години, но това едва ли променя великото дело на „Солунските двама братя“ от химна – „ за нашите деди“. По същество тяхното дело е славянско и писмеността е славянска, но кирилицата е създадена, популяризирана и разпространена в Българкото царство на Борис и Симеон в края на първото хилядолетие на човешката история.

Литература:

1. Донка Петканова “Константин–Кирил – денница на славянския род”

2. „Старобългарски азбуки”, Климентина Иванова

3. „Новите букви и книги”, Донка Петканова

4. Спас Мавров “Теория на енергийния обмен ”

5. Алан Пийз “ЕЗИКЪТ НА ТЯЛОТО”

6. К.Паустовски “Началото на непознатия век” Сф 1968

7. Миролюба Ячкова “Когато Уран се пробужда”

8. Алън Пийз “СКРИТИЯТ СМИСЪЛ НА ДУМИТЕ”

9. Алис Бейли “Тибетецът”

10. Ел. Блавадска “Тайната доктрина ” –трети том

11. проф.С.Герджиков “Философия на езика” 2006

12. Росен Милев “Готската азбука – основа на кирилицата”

13. М.Везнева “По спиралата на еволюцията”Откровение95

14. Статии на журналистката Собчак и изказвания на президента на Русия Путин.

[1] Това е периодът на българските ханове Кардам, Крум, Омуртаг, Маламир, Пресиян и завършва с покръстването на българите при княз Борис I. Период на духовно и политическо обединение на различни етнически групи и племена.

[2] Това е периодът при царуването на цар Симеон, цар Петър и появата на богомилството. Богомилството е духовно учение, което влиза в конфликт с официалната християнска религия. Периодът е изпълнен с повдигане на духовния потенциал, напрежение и завършва с падане на Източна България под чужда власт.

[3] Това е много тежък период при царуването на цар Самуил и окончателното завладяване па България от Византия.

[4] Период на византийско владичество. Влошаване положението на българското население. Въстания и бунтове.

[5] Период на освобождаване от византийска власт и създаване на II българско царство. При цар Калоян, цар Иван Асен II — политически, културен и религиозен подем.

[6] Цар Иван Александър, цар Шишман водят процес за стабилизиране на българската държава. Проникване на османските турци на Балканите. Религиозно-социални движения.

[7] Съпротива срещу османското нашествие. Насилствен политически, стопански и социален ред. Асимилационна политика.

[8] Период на османското владичество. Тежко потисничество.

[9] Период на засилване на освободителните борби.

[10] Период на националноосвободителни борби. Въстания.

[11] Период на Българското възраждане. Национални освободителни движения, развитие на науката и културата, духовен подем.

[12] Това е периодът на Световните войни, които разделиха света на Източен и Западен.

[13] Мантра е словосъчетание с определено звуково и психическо въздействие. В практиката на Йога мантрата „АОМ" е класическа, универсална.

Търсене в този блог

ludmil

глава дванадесета Звук,писменост и говор

МИКРО - МАКРОСИСТЕМА

МИКРО -

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Глава 9 Биоенергии в човека - баланс и равновесие

гл. ХVІ За явлението Слава Севрюкова

Глава 8 КАРМА